• Направи стартова страница
• Добави към предпочитани
• Брой 954
• RSS

• ФИЛМИ
• МУЗИКА
• СЦЕНА
• СЛОВО
• ВИЗИЯ
• ПАРТИ
• МОДА
• МЕСТА

Конкурсът приключи!

Благодарим на всички, които изпратиха своите хайку. Затруднихте ни страшно много в избора на наградени. Всички творби бяха прекрасни.

А ето и победителката, която получава луксозно издание с поезия:
Цонка Христова

Решихме и на още трима души да дадем книги:
Радостина Драгостинова
Росица Ивачка
Владислав Георгиев

Молим всички наградени от страната да изпратят точния си пощенски адрес и пощенски код на konkurs@kafene.bg, а тези от София да заповядат всеки петък от 9 до 18 ч. в нашия офис на адрес: ул. Никола Славков 41, ет. 3, ап. 26

Честито!

Скъпи приятели,

след успеха на миналогодишния конкурс за хайку стих, решихме да ви провокираме отново. В края на зимата и началото на пролетта оставяме вашето въображение да се вихри на воля.

Хайку е стихотворна форма от три стиха, която се заражда във феодална Япония през XIV век, а днес е популярна из целия свят. Този успех се дължи вероятно на изначалната връзка на човека с природата и стремежът му да я поддържа, създавайки така "поеми за природата".

Правилата са следните:

-не използвайте заглавия;
-стихчето трябва да съдържа 17 срички, подредени на три реда в последователност пет-седем-пет срички;
- в стиха не се съдържат рими

Това най-общо са изискванията на класическото хайку :)

Очакваме вашите предложения за авторско хайку на адрес: konkurs@kafene.bg до 31 март. Всеки може да изпрати до 5 стихчета.

Голямата награда за победителя ще бъде луксозно издание с поезия!

Вдъхновете се от творбите от първия ни конкурс

Ето и новите ни участници:

Облаче-сълза
във слънчева зеница,
спри се, погледни ме.
***

Вятърът учи
дърветата, със  клони
да се прекръстват.
***

Вълните плетат
хамак от водорасли –
да легне слънцето.
***

Вихрушка бяла
ме отнесе във Рая
и зърнах мама.
***

Сребърна кора –
кълвачът гравира
сърца и стрела.

Първолета Маджарска

Захарна пролет
на всяко дърво виси
бурканче със мед
***
 
Сламка от корен
ах неустоим коктейл
кипи земята
***
 
Нестопил се сняг
бели мъртви гарвани
върху пролетта
***
 
Жълта долина
купа грозде за десерт
всемирско блюдо
***
 
Виж дърветата
красавици със рокли
но наопаки

Лилия Александрова, 20 години.

Прибрах палтото
Вятърът ме наметна
Пролетно нежно.
***

Венецът подут.
Редят се годините...
Пониква  мъдрец.
***

Затворих очи
Отворих ги – тъмно бе
Аз видях нощта.
***

Блуждаещ поглед
Спомени ухаещи
Студент самотен.

Милеслава Богданова, град Гоце Делчев

Топъл вятър се яви
и затанцува
с хвърлените пликчета.
***

Слънце грее, дъжд вали,
мечо все лежи,
мечката се разлюти.
***

Птичките, пчеличките
децата знаят
от блокбъстъри нови.
***

Обичам слънцето как
блести в очите,
но и мразя как блести.
(вдъхновено от филма "Маската")
***

Дъждовните капки тук
падат пак леко.
Излез и ги усети!

Цветелина Икономова

Пролет

Как дяволски са
очите й греховни-
ала е пролет...
***

Крило на щъркел
ръката ми докосна-
роди се дума.
***

Сълзите момини
във бял стих се изливат.
Луната слуша...

Лято

Върху небето
мечтата на Сахара
рисува кораб.
***

Реката знае-
морето я изпива.
И все пак бърза.
***

Разплитат плитки,
прегърбени нивята.
За сън се стягат.

Есен

Във храм от злато
земята забрадена
се моли Богу.
***

Брезата кичи
гърдите си момински
с пендари звънки.
***

Избърсва чело
царицата на мравките,
а щурчо свири.

Зима

Денят ми пише
със ледена висулка
стих за раздяла.
***

Във мен е топло,
но устните ти снежни
дъха ми спират.
***

Сърца разбити-
аз и врабчето тъжно
делим трохите...

Цонка Христова

Вятър.
Клони откършени.
Сломена душа.
***

Зайче слънчево,
шмугна се в облака.
Какво ли търсеше?
***

Скала.
Птичи полет.
Самота.
***

Свят нашарен.
Цвят отронен.
Паднал лист.
***

Детството виж.
Заредени частици.
Хвърчило пъстро.
***

Разум.
Магнетизъм-земя.
Сърца отворени.
***

Жажда.
Водопад и пръски.
Пия в шепи кристална вода.
***

Цветя.
Дъхтящи теменуги.
Ухание планинско.

Даниел Петров, 14 г.

Сгънах корабче
от мисълта за теб
любовта ми е вятърът
***

Сини звезди населяват очите ти
Вързах люлка
на Млечния път
***

Тиктака утрото.
Стрелките се успиват.
Събужда ме сънят.
***

Нишката на Ариадна
втъкнах в иглено ухо -
ще си избродирам лабиринт
***

Легенди се носят
от устата на извора.
Реката ги разказва надалече

Весела Методиева Кюлумова

Усмивка на устните,
едни сълзи в очите,
лицето на детето.
***

Плажна ивица се вижда,
а на нея момиче и момче
потънали в прегръдка дълбока.
***

Къде си ти, къде съм аз?
Във нищото или някъде?
А може би и по средата?!
***

Малко шоколад от мен
карамела нека е от теб
и получаваме омазани деца.
***

Една звезда ме гледа от небето
голяма е, че чак ме заболя,
а просто луната е била.

Марина Делимаркова

На клон изсъхнал
чуруликат птиците.
Щурци припяват.
***

Пролетният ден
събуди природата.
Птици запяха.
***

Зимният вятър.
Спомените навяват
първата любов.
***

Нощ. Луна. Звезди.
Прегърнах любовта си.
Щастливо утро.
***

Звездите светят.
Светулка път чертае.
Гората нехае.

Николай Пеняшки

Спомен поседнал
на протъркана пейка,
следа от живот.
***

Дъга над брега,
мокър гларус приклекнал
сред морска пяна.
***

Кълвач почуква,
в чашката на лале
трепти пчеличка.
***

Капчица сълза
върху студена скала,
миг безвремие.
***

Птича песен,
сгушена мартеничка
сред ябълков цвят.
 
Мина Кръстева

Имаш нямаш ум
работиш цял живот във
плен на парите
***

Искаш много кяр
лъжеш и крадеш всичко
но какво ставаш
***

Пред компютърът
стоиш но не виждаш как
младостта лети
***

Помагаш на мен
но аз не ти помагам
толкова жалко
***

Искаш награда
пишеш хайку стихове
за да спечелиш

Мирослав Пенев Димитров от гр. Стара Загора, на 22 години

Кокиче цъфна,
лястовица долетя.
Пролетта дойде.
***

Старото листо
топли младата пъпка.
Чака пролетта

Елица Загорска

Не те очаквах
синьо-лилаво небе
Рано е за сън
***

Дъжд ли носиш ти
Капна на лицето ми
Не, аз не плача
***

Сред суха трева
Магарешки бодил си
Страх ли те е сам
***

Розов слънчев лъч
като в облак в мен се скри
игра на дете
***

Отворих очи
Цопна утро в морето
Искам те, искам

Катина Стойчева

Спя и сънувам.
Мързелива неделя.
Котката мърка.
***

Разтопен айсберг.
Глобално затопляне.
Спри се, Човеко!
***

Притулен шепот.
Оризова хартия.
Недостижимо.
***

Капка след капка
през скалите се гонят.
Ерма танцува.
***

Френска дантела
в тъмната нощ шумоли.
Страстна целувка.

Донка Чолакова

Гледам високо
падам от високото
много ме боли
***

Моята родина
немила и недрага
обичам я много
***

Снегът пада днес
силно слънце грее утре
каква природа
***

Тиквено семе
слънчоглед са ми вкусни
но каква краста
***

Сини очи гледат
коса руса и дълга
но душа празна

Даниела Пенева Димитрова

И изгря слънце.
Отидох до извора
да пия вода.
***

Видях птицата,
завих детето
и чух песента.
***

Дали заваля
или небето тихо
отново заплака.

Петя Димитрова

Пеперуда - полет на фантазия,
трева и още нещо... Копнеж,
но тъжен дъжд след ураган.

Таня Стоянова, Русе

Сложиха му юзда.
Тя се скъса -
детето проходи.
***

Самотата е ездач
изгубил се
в пустинята на времето.
***

Гол охльов лежи.
Дъждът
милва душата му.
***

Късметът е неприятел.
Спохожда те,
за да те изпитва.
***

Играе си дървото
с децата.
На прескочикобила.
 
Румена Григорова от Берковица

Снегът се топи
смърчовете подсмърчат
иглики идат
***

Снегът се топи
а тишината  звъни
мълчим аз и ти
***

Снегът се топи
гълъбите се сбиха
за шепа трохи

Даниела Стефанова, София

Дъждът спря
а облакът вън се премести
в душата ми.
***
 
Капчица вода
По прозореца
В нея твоя образ.
***
 
Прашинката
Върху  твоето рамо изчезна
Аз също.
***
 
Бурята отмина
Счупеният клон
Остана да виси.
***
 
Птичката кацна
Върху моята длан
И аз я затворих.
***
 
Денят смени нощта
Нощта смени деня
А аз бях все там.
***
 
Стъпките ти
Смачкаха тревата
А тя пак се изправи.

Росица Левачка

Затрупан от сняг
е чемшира,въздишам
по градината.
***

Сред тръстиките
на леденото езеро-
котешки следи.
***

Жена, с торба на рамото,
отмина.
Кратък е деня.
***

На черупки от
орех ухае дима
от камината.
***

От снежния бор
врани изпращат деня.
Оранжево е.

Антоанета Стефанова , Русе

Слънчево утро
съблича
небето от сняг.
***

Вишнева клонка
и  пчели
на чаена церемония.
***

Пролет –
кълвач и капчук
се надпяват.
***

Слънце и сняг –
смях
в олуците.
***

Коте и слънево зайче,
синът ми
им дърпа конците.

Ваня Димитрова, от Добрич

Града се множи
пресъхва изворчето
жадни  хора

Детето каза
аз имам семейство и топка
пролетен ден

По тих от стъпка
по прашния кален път
В мека пепел

Чаени листа там
на дъното на чаша
започва деня

Днес аз съм слънце
погалих всички хора
познах себе си

Александър Кръстев

Червено палто
бяла снежинка плаче
в измръзнала длан
***

Кални обувки
в пухкави меки преспи
по нишка лъчи
***

Пролетно небе
блясък в зимни прозорци
стапя висулки

Павлина Гатева, София

Домът ми роден
зад девет планини е.
Щурче в сърцето.
***

Полъх насън е
ръката на майка ми.
Сълза от жасмин.
***

Водата мълчи.
Богът още го няма.
Гълъб долита.
***

Вятър укротен
и приютено слънце
е любовта ни.
***

Сълзи от дъжда
напълниха локвите
на сърцето ми.

Захаринка Ванчова Куцева, Смолян
 
Искам в дъжда
облечена в стих
да дойдеш при мен.
***

Слънцето гали
дъждът под очите ти
и прави дъга.
***

Пролетен вятър
разкрива лицето ти,
а ти си сама.

Владислав Георгиев

Вратата говори с вятъра.
Думите бягат.
Моят дом е празен.
***

Езерното огледало затанцува.
Влюбени лебеди
откраднаха музиката.
***

Вятърът се разсърди.
Разплака природата.
Чувствата нарисуваха дъга.
***

Изпепеляващо лято.
Жътвари
израждат земята.
***

Кръгова в душата.
Животът твори
верига на дните.
***

Сланата попари
цветята.
Старостта чакаше.
 
Румена Цветкова Григорова, Берковица

Зимен прозорец
бедни врабчета спряха
просят топлина
***

С бели калпаци
комините засукват
черни мустаци
***

На бяло платно
зимата нарисува
цвете кокиче
***

Южен вятър шие
бяла разкъсана рокля
зима по бельо
***

Топъл слънчев лъч
на струни от лед свири
ода на капчука

Виктория Маринова

Тихо полетя
листенце от череша.
Буйни водопади.
***

И дочух тихо
да пърха пеперуда.
Мирис на дъга.
***

Сипах си чай.
Безвременно щастие
в душата ми.

Надя Генова, гр. Плевен

Каменна къща
мълчанието тежи
на прага - цвете
***

Човешки страсти
колко незначително
люлякът дъхти
***

Вятърът сълзи
в разговор с тишината
глухарче плаче
***

Зелено злато
лятото натежава
в мокър лозов лист
***

Крадено брашно
замесено по доба
питката горчи 

Радосвета Атанасова

Капка дъждовна
на стрехàта увисна.
Есен на прага.
***

Камбанария,
под снега онемяла.
Звън на кокиче.
***

В стъпка на тигър
цикади пият вода.
Пладне горещо.
***

Музика в бяло
долетя ненадейно.
Щурец на снега.
***

Скъпи хотели.
На балконите съхнат
изпрани пари.
***

Сляпа старица
пред иконата плаче.
И гасне свещта.

Владимир Стоянов, Варна

Върбови клонки
замръзнали очакват
своята пролет
***

В облачна утрин
разпилените мисли
търсят своя път
***

В пустата стая
надежди и спомени
бавно заспиват
***

Неизречени
мислите заглушават
часовниците
***

Под лятно слънце
червени чушки съхнат
на терасата

Здравко Кръстев

Зимен прозорец
бедни врабчета спряха
просят топлина
***

С бели калпаци
комините засукват
черни мустаци
***

На бяло платно
зимата нарисува
цвете кокиче
***

Южен вятър шие
бяла разкъсана рокля
зима по бельо
***

Топъл слънчев лъч
на струни от лед свири
ода на капчука

Виктория Маринова, Плевен

Водоравна съм.
До пренаписване на
монотонността.
***

Париж по залез.
Натежал от спомени   -
аз и ти до вчера.
***

Моите думи -
обеца на ухоти ти.
...Модернистично...
***

Японско утро-
непълнолетна гейша.
Цъфти вишнапа.
***

Усмивката ти
по ръба на залеза.
Причастието ни.

Радостина Драгостинова

Блян за спомен,
лятна нощ- звезди танцуват
почти като насън..
***
 
Слана целува
задрямали тополи-
Хладна отрова
***
 
Буря се вие
Полегнала кротко.
Шепот безмълвен..
***
 
Камбани пеят
Застинали безмълвно
Кехлибарен звън
***
 
С хладни пръсти
рисувам тъмнината-
Воал от мъка

Е. Георгиева

Кълбо въпроси.
Мигът плете бъдеще.
Игла-отговор.
***
     
Облизва се страх.
В нозете му пада
сочна надежда.
***

Тежка глътка-страх.
Криво гърло-истина.
Вярата кашля.
***

Светкавица-риск.
Разцепват се мислите.
Ослепява страх.
***

Мърка споменът.
С топли лапи–мечти
бавно се мие...

Веселка Христова

Чакана пролет
със стръкчета наболи,
изгрев – минзухар.

Мирослава Няголова, 8 кл.

Жена сълза
Косите разплетени
Сърце разбито

Броди без път
В тихата нощ сама
И търси някой

Отчаяла се,
Но него го няма
И тя е сама

Птичката пее
Погълната, влюбена
За любовта

Болката от нея
Толкова е познато,
Близко, сегашно.

Силвия Илиева

Голата бреза
клони поклаща тъжно.
Гола на пролет.
***

Борът е кичест,
а и вечнозелен е –
почти обречен.
***

Гарванът черен
нежни клони разклати.
„Пролет-та дой-де!”

Весислава Любомирова

Усмивка нежна.
Цвят дива орхидея.
Защо я няма?
***

И сутрин рано
ръка протягат свежи
кленови листа.
***

Гръмотевица.
Месецът се скри-тъма.
Дъждът разля се.
***

Полъх летен в
пролетния студ се носи.
Мечтана прелест.
***

Тъга блести в
очи дълбоки - сълзи
вълни надигат.

Десислава Азманова

Весел слънчев лъч
гората се събужда
с мирис на трева.
***
 
Жабешка игра
в реката устремена.
Пъпка на върба.
***
 
Полет на птица
над люлякови листа.
Зелена пролет...

Галя Иванова

Играта започва,
завърта се вихрушка-
танц на съдбата...
***

Застанал пред
едно дърво.Нищожен
пред вселената.
***

Сребърни звънчета
в снежна белота и
усмивка на дете.
***

Прашинки весели
играят познат танц
във слънчевия лъч.
***

Объркана душа
с измъчен поглед,
мрак и светлина.

Радостина Михайлова

На вит кози рог
нощта е промушена,
луната издъхна.
***

Сричка пареща
пеперуда опари
с лъжа за вяра
***

Пилци наесен-
преброена самота-
късмет от Господ...
***

Светулки кодират
на морзова азбука
вчера за утре.
***

Сънят накуцва
в нощни многоточия -
точки от звезди.

Марияна Дрянова

Не съм хайджиня
ни саргасово море
е до колене
***

Кога стане май
песен за дъжд се лее
край перперикон
***

Брегове назад
бури стигащи скали
тя идва тихо
***

Мънички пъстри
костенурки хищници
отварят усти
***

Насред океан
любов във свои води
потапяме се

Албена Генова

Залезът мълчи
върху морската вода,
плажът пуст и бял.
***

Хванати ръце,
пътека през гората,
шишарка пада.
***

Щурец тъгува
за миналото лято,
прозява се ден.
***

Дъждът промива
загасналите рани
на полетата.

Ангел Иванов

Криле чертаят                                          
букви на земята.                                           
Духът на Чадо! 
***

Бисерни криле                                               
пърхат в черешата.                                  
Пътят на чая.     
***

Дъхът ми спира,                                           
кукувица до три брои.                                   
Оракул в пера.    
***

Прокоба вещае
кукумявката навън?
Прах от паметта.
***

Пожълтети жита,
черни врани предричат
смъртта на Ван Гог.

Лили Денчева

Вземи ме с тебе!
Безбрежни хоризонти
В солените дни!
***

Шарят очите
и трепери гласът...
Имаш ли кураж?
***

Искам те сега
когато навън вали.
Мъгла от сълзи...

Елица Пешева

Опиянени,
на вятъра другари,
коне препускат.
***

Мъж в океана
порещ, сякаш метеор
на небосклона.
 
Александър Андреев, Мездра

Плодът откъснат
във фруктиера чака
да огладнея.
***

Сънят ми пише
трудни йероглифи.
Нощта превежда.
***

Зимата заспа
в окото на прилепа.
Сънят замръзна.
***

Полско цвете
разказва за дъжда
на стайна орхидея.
***

Събудих се и…
през дупката на пода
видях небето.

Анамария Дончева Коева, 16 г.

Име:    
E-mail: (Няма да се публикува)

Коментирай:

E-mail на получателя *
Име на получателя *
Вашият E-mail *
Вашето име *

• за сайта
• партньори
• реклама
• за медиите
• лични данни
• отговорности
• Вестниче
• абонамент
• изпрати новина
• контакт