Левски и Бесарабия

Левски и Бесарабия

/© Димитър Боримечков

През 60-те и 70-те години на ХІХ век и в Бесарабия са "прозрели идеите на Левски" за освобождението чрез една всеобща революция, "морална и с оръжие". Несъмнено Апостолът на свободата се е срещал със съмишленици на освободителното дело, сред които са били и бесарабските българи. Например, моят славен земляк, Олимпий Панов (роден в бесарабското село Тараклий), е бил приятел на Левски, комуто дал клетва да се бори с турската тирания - за "чиста и свята република". За предаността и революционните му идеи Дяконът го е наричал гальовно "Братленце Панов". Васил Левски живо се е интересувал от готовността за бъдещите революционни прояви на своя "беден и поробен народ". Срещите му с бесарабци се е осъществявали
в Румъния (Букурещ, Тулча и др.) и в поробените български земи. Но дали гениалният политик и идеолог на българската национална революция е бил в Бесарабия? Сигурни документи за пребиваването му отвъд делтата на Дунав не са открити. Но има учени-историци, които утвърждават, че Левски тайно е посещавал тези българи. Много ми се иска да е така. Дори вярвам на тези изследователи в утвърждаването им, че Левски е бил в моя край.

Старите бесарабци са знаели и пазили в паметта си легендите и преданията за Индже войвода и Вълчан войвода, както са обичали и тачили имената на героите от съвремието, великите синове на България Христо Ботев и Васил Левски. Прославяли са тези и други юнашни герои в народните песни.

В песента "Васильовата майчица", изпълнявана от Мария Недева-Станчева (1915 - 1985) от село Нова Ивановка Българска в украинската част на Бесарабия, се пее за войвода (Васил Левски), който
"дружина, мамо, да водя, зелен байрака да нося...".

Васильовата майчица
Народна песен

Васильовата майчица,
тя на Василя думаше:
- Васильо, синьо, Васильо,
я излез, синьо, да видиш
кой чука, синьо, кой лопа
на нашата врата, пътнята.
Дали са твойте другари,
или са наште душмани?..
Васил майка си думаше:
- Миличка моя, мамо льо,
туй не са наште душмани,
а най са мойте другари.
Викат ме, мамо, канят ме
с тях в Балкана да ида -
дружина вярна събрали,
войвода, мамо, нямали.
Дружина, мамо, да водя,
зелен байрака, мамо, да нося...

С тази народна песен, посветена на най-великия българин, се открива поетичната антология "Завинаги с нас" на издателска къща и фондация "Читалище - 1870". Песента е записана от поета с български произход Нико Стоянов, роден в село Нова Ивановка Българска, Одеска област на Украйна.

"Кънтят в Буджака думите на Левски"
Нико Стоянов                     

"В творчеството на поетите от Бесарабия (Молдова и Украйна) една от темите е посветена на майка България и нейните славни синове и дъщери. Героите от далечното минало на Отечеството ни и особено от последните два века оживяват в техните произведения. Няма от тях автор, който да не е писал за хайдутите и войводите - безсмъртните защитници на българския народ. За революционерите и идеолозите на българската национална революция, като Георги Раковски, Панайот Хитов, Христо Ботев, Васил Левски...

На Апостола на свободата свои стихотворения са посветили поетите от Буджака, творци на изящното българско слово: Петър Бурлак-Вълканов, Нико Стоянов, Михаил Бъчваров-Бондар, Илия Вълков и други.

Нико Стоянов
Кишинев, Молдова

Нашият химн
На Кишиневското българско училище "Васил Левски"
1 ноември 1997 г.

През граници, епохи и през дати
той - все тъй млад и мъдър, и велик
върви Апостолът на свободата -
на българската вяра и език.

И тачим ние неговото име -
то идва от бунтовни времена
и с него от Буджака пак вървиме
към вечно млада Стара планина.

През светли дни и сред безсънни нощи
усещаме го - "...времето е в нас
и ние сме във времето..." - и още:
"...Ако загубя - губя само аз!"

Кънтят в Буджака думите на Левски
над хълмове - паланки и селца -
духът му тука бди над нас и днеска,
и пак разпалва български сърца.

Душата на Левски
Илия Вълков,
Болград, Украйна

Викът на Левски попита Балкана,
Рече Балкана, речта му разбрана:
Днес е свободно Отечество родно,
Днес е пак всичко наше, народно.

Викът на Левски потита реката,
С бялата грива го срещна вълната:
Днес аз поливам край розов, долинен,
Днес той е наш, край нов и старинен.

Викът на Левски попита земята,
Сякаш я милва, узрели лозята:
Днес аз съм топла, от хора съгрята,
Днес пак с радост си срещам зората.

Викът на Левски попита селата:
Отговор следва без думи крилати -
Днес пак сме красиви и чисти,
Нашите къщи днес греят лъчисто.

Викът на Левски попита сърцата:
Братя, кажете, какво е борбата?
Звънко туптяха сърцата народни:
Свята е борбата, Апостоле родни!

Живо е името му и делата му в творчеството на поетите от Молдова и Украйна, в съзнанието на българите отвъд делтата на Дунав. Улици и училища там носят името на Апостола на свободата. Песни за него пеят. Паметници въздигат в градове, паланки и селца - в с. Твърдица на Молдова, в българското село Паркани, Приднестровието, в далечния град Бердянск на Украйна...

"Жив е той", Дяконът и Апостолът на свободата - великият син на България и на всички българи по света - безсмъртният Васил Левски.

Снимка от Димитър Боримечков - Откриването на барелеф на Васил Левски в с. Твардица, република Молдова

Вижте още:
Да преброим паметниците на Левски

реклама
Коментари 1 коментара
Dimitar Borimechkov
Публикувано на 17.07.2009
Прекрасно е, че начинанието на Кафене.бг (за паметниците на Левски) ще има продължение. Предлагам - в края на втората част
(19 февруари 2010 г.) - да има и рецитал, посветен на В.Левски. Д.Б.

Име:    
E-mail: (Няма да се публикува)

Коментирай:


ТЪРСЕНЕ
МИСЪЛ НА ДЕНЯ
  • Женският ум мисли по-ясно от този на мъжете, защото жената го сменя по-често.

    Марк Твен

АКЦЕНТИ
Copyright 2007 - 2014, Kafene.bg Сайтът е разработка и собственост на ABC Design & Communication
kafene.bg
eXTReMe Tracker