На първо време трябва да кажа:
Купете си този сборник! Струва си!
Присъствах на награждаването и имах възможност да се запозная с журито и победителите. Жалко, че беше невъзможно да поговорим повече, просто събитието не го позволяваше. Дължа извинение на Цвета, че не й обърнах внимание, когато остана сама, а аз бях забил нос в писанието й (който го прочете, ще разбере всички нюанси на този пропуск :) )
Сега е моментът да кажа, че прочетох книгата още на същата вечер - първите две новели още в грамофон, третата - на автогарата, докато чаках автобуса. Страшно добри са. Няма как да не се съглася с избора на журито да ги избере - поне пред моята, за другите няма как да кажа, след като не съм имал възможност да ги прочета.
За да бъда откровен, трябва да кажа и че лично аз не съм съгласен с подредбата на трите истории.
Катя и хипопотамите и Проста история са по-зрели. Хипопотамите акцентира на секса като начин на живот и усещането за липса, което неминуемо се появява в един момент (няма да оспорвам литературните качества на новелата, които са на много високо ниво - и именно те ми позволяват да я подложа на тази критика) - всичко това е реално, поднесено по брутално откровен начин и в същия момент не казва нищо ново, тоест не обогатява читателя с нещо различно и най-вече не развива героинята. Секс, съмнения, повече секс, повече съмнения, пак секс и "света вече не е място за раждане на деца" - по този параграф Катя и хипопотамите ми допадна най-малко от трите новели. Като погледнах историята, такава нямаше. Имаше само чувство. Аз поне бях депресиран. Не че това е лошо - точно обратното, новелата упражнява доста силен емоционален ефект върху читателя (да не говорим, че начинът, по който би я възприела една жена, е съвършено различен). Нещо повече - с някои дребни изключения на ниво редактиране, не мисля, че идеята можеше да бъде развита по-добре. Просто това й е таванът.
Проста история е малко различна. Позволявам си да направя някои паралели с моя Сън. Може да е защото отчаяно искам да докажа на себе си, че и аз съм написал нещо толкова добро - мога само да се надявам, че не е така. За паралелите - и двете новели се опират на сходни неща (раздяла, изневяра, отчаяние, самоубийство, убийство), но Петър се е справил по-добре от мен и е написал една хомогенна история, докато аз лъкатуша насам-натам и накрая някак успявам да събера всички парчета заедно, което е страшно ефективно (и доста объркващо за читателя), но не и ефектно. И в Проста история обаче забелязвам основния недостатък на моята работа - свършва твърде рязко. Основните събития - убийство, бременност, самоубийство - се изсипват накуп и изведнъж се тегли чертата, което предизвиква по-блед ефект върху съзнанието на читателя (поне при мен беше така, но може и да е било защото четох м чалките часове на нощта на автогарата и в автобуса). Когато свърших, се замислих за самоубийство - а това говори достатъчно за цялостния ефект.
При Себеутвърждаване има нещо различно. Жалко, че е първа. Контрастът с другите две е убийствен. Пак виждаш липсата, онази дупка, която смуче и поглъща живота ти, но в следващия момент усещаш как вратата към нея се затваря. И си казваш: "Значи все пак може да бъде затворена!" За мен това беше най-добрата новела.
Разбира се, аз не оценявам от литературна гледна точка. И в трите новели видях неща, откъм похвати, които скоро не съм срещал в книга на съвременен автор. Тъй като не съм специалист в сферата на теорията (а дали съм в практиката не е моя работа да преценявам), не бих могъл да определя коя от трите е най-силна. А и журито се е водило от ясни критерии, с които, за съжаление, не сме запознати.
Винаги обаче съм се водил от усещането, което една история (независимо дали е книга, филм, театрална постановка, опера или нещо друго) и средствата за нейното разказване предизвикват у мен. Две от тези три страхотни новели от самото начало тръгват в сивота, неудовлетвореност, липса - и не успяват да надскочат тази отрицателност. Третата го прави по безгрижен, детски и в същото време ужасно интелигентен начин - навярно защото героите все още са деца, а може би защото авторката е достатъчно млада, за да не е забравила как се говори с птиците. По тази причина може да се каже, че първите две новели са зрели, а третата разглежда малко по-елементарен свят. Но аз не го усещам така. Да си зрял не значи да си нещастен. Не би трябвало да значи. Отказвам да повярвам в това. Трябва да има нещо повече. Иначе защо живеем?
С огромно удоволствие бих се свързал с всеки, който се интересува от новелите, а и с писането изобщо. Пишете, мейлът ми е kevinhann@abv.bg.

Книгата я има в \"Пингвините\" пък и на всякъде другаде предполагам.Иначе относно победителите,ги поздравявам.И бих казала че на мен ми хареса най-много може би \"Себеутрвърждаване\".\"Проста история също ми допадна\"

И кога ще е следващият конкурс :) ?

Здравейте! Къде могат да се про4етат текстовете? Къде бих могла да ги открия?