Ирина Папанчева за писането и проекта „Перо от пеликан“  -  Интервю

Ирина Папанчева за писането и проекта „Перо от пеликан“

/© Личен архив

Ирина Папанчева завършва паралелка с литературен профил в СEУ "Св. св. Кирил и Методий" гр. Бургас, магистратура по "Славянска филология - Чешки език и литература" в СУ "Климент Охридски" и по “Европейска интеграция и развитие – Европейска политика и социална интеграция” в Свободния Фламандски Университет в Брюксел (Vrije Universiteit Brussel). Професионалният й опит включва работа като журналист, редактор и преводач, заместник кмет на Столична община, правозащитник в българския и европейския неправителствен сектор. В момента работи във фондация „Сийдър”, консултант е по социално включване, европейски въпроси и комуникации, сътрудник на Forbes България и един от посланиците на InterNations за София. Ирина е автор на детската илюстрована книжка “Аз заеквам” (ИК „Сиела”, 2005 г.), повестта „Почти интимно” (ИК „Кронос”, 2007 г.) и романа „Анабел” (ИК „Жанет 45”, 2010). Получава наградата на участниците в конкурса “Южна пролет – 2008” за повестта „Почти интимно”. Тя е и сред десетте европейци, участвали в публична дискусия на тема “Новият космополит” в Амстердам, по покана на фондация “Феликс Меритис” след конкурс за есе на същата тема.

Разкажи ни за проекта „Перо от пеликан“ - от къде дойде идеята? Как се развива?

Проектът „Перо от пеликан” започна в началото на юни и продължи до края на август. Идеята дойде от отказа на едно издателство да публикува текста ми „Перо от пеликан”. Тогава със Зорница Москова решихме да направим проект, чрез който да споделим откъси от романа с читателите чрез мултимедия, съществуващите онлайн комуникационни канали и събития. Проектът включваше създаване на блога (www.perootpelikan.net/wordpress/), Фейсбук страница, профил в Туитър и Ютуб канал, трейлър, слайдшоу от фотографска интерпретация на текста, конкурс за есе/кратък разказ, написани от деца, на тема “Перо от пеликан”, интервюта с писатели, други артисти и PR специалисти и събития в Бургас в течение на една седмица. Избрахме летните месеци, тъй като героят ми прекарва едно лято в Бургас и се опитахме да го следваме в ежедневието и преживяванията му... Проектът беше прекрасна опитност. Благодаря на Зорница за съвместната работа, професионализма и търпението, на всички партньори, които ни подкрепиха, включително Kafene.bg, и на участниците в конкурса! Какво следва? Едно от най-добрите издателства прояви интерес към текста и ме свърза с критика Митко Новков. Той ми даде чудесни препоръки и насоки за това как да развия и надградя текста си. Така че се върнах отново към него и продължих да работя. Процесът е много вълнуващ. Също така вашите читатели са първите, които ще научат, че със Зорница регистрирахме фондация „Перо от пеликан” и се надяваме да осъществим още много вдъхновяващи проекти.

Как се чувстваш като пишещ човек в България?

Чувствам се като пишещ човек. Писането ми не е свързано с това къде съм. То е неизменна част от мен независимо от местопребиваването ми и средата. Не на последно място, чувствам се в добра компания – сред много талантливи пишещи и публикуващи хора.

Срещаш се с пишещи деца – какво е усещането ти? Има ли надежда за бъдещето на България?

Срещата ми с пишещите деца беше виртуална – чрез прочита на творбите на участниците в конкурса ни. И да творбите им силно ме обнадеждиха и зарадваха. Има много надарени и мислещи деца в България, с богато въображение и оригинално мислене. Затова и беше толкова труден изборът на текстовете, които да отличим. Скоро обаче ми предстои и среща в реалността – получих покана за среща с класа, от който имахме най-много участници, от едно училище в Бургас.

Кога и как намираш възможност да пишеш?

През последната година почти не съм намирала такова време. А иначе вечер, рано сутрин, понякога нощем, през уикендите, през отпуските и когато съм на път – по влакове, автобуси, самолети...Пожелавам си да имам повече време за писането си.

Кое те вдъхновява?

Всичко. Животът сам по себе си.

Кое е любимото ти кафене?

В София – Memento, „Apartmental”, „Чай във фабриката” (макар че е чайна, а не кафене, но аз и не пия кафе (смее се) „Локал”...Много от кафенетата през деня, стават барове вечер, така че ми е трудно да се придържам към категорията. В Брюксел – Café Belga, Masion du People, Mapa Mundo, Potemkin.

Пожеланието ти за всички творци в България? И за читателите на Kafene.bg?

Към творците – да продължават да намират смисъл, сили, време и вдъхновение да творят. Към читателите на Kafene.bg – да откриват изкуството, което храни сетивата и душите им.

реклама
Коментари 0 коментара

Име:    
E-mail: (Няма да се публикува)

Коментирай:


МИСЪЛ НА ДЕНЯ
  • Сънувах, че сънувам. Събудих се насън и с радост установих, че още спя

    Жарко Петан

АКЦЕНТИ
Copyright 2007 - 2017, Kafene.bg Сайтът е разработка и собственост на ABC Design & Communication
eXTReMe Tracker