"На час път от София" - пътепис от Весислава Савова

Kafene.bg | 07.10.14

"На час път от София (или за живота, смъртта и вечността)" е пътеписът от Весислава Савова, с който тя спечели награда в Конкурса за пътепис с поетични нотки на тема "На 1 час път от София", организиран от Kafene.bg.

 * * *

На (няма) и час път от София се намира село Герман, въпреки че местните му жители, изпъстрили крехкото му тяло с все повече мегаломански постройки, задушаващи десния бряг на река Искър, да претендират за това, че вече е квартал на София. А може би, дори самата река е задушена от толкова много претенции.

За произхода на името на селото има няколко теории и аз си избирам тази, която ми се струва най-интересна. Кръстено е на езическото божество Герман, което усмирявало природните стихии и дори до днес, въпреки все по-устремения ход на цивилизацията, е запазен ритуалът „Германе” за измолване на дъжд. Девствени момичета, под ръководството на опитни възрастни жени, изработват фигура на мъж, която поставят в ковчег и докато го оплакват,  пеят:
           
            Пеперуда, пеперуда
            от орало на копало.
            Дай, Боже, дъжд!

Тази антропоморфна фигура е като един вид олицетворение на живота и смъртта – придава се живот на една абстракция, за да бъде тя погребана миг след създаването ѝ.

Село Герман има и вилна зона, която единодушно не се долюбва от местните жители, но някак си като че ли им олеква, че „виладжиите” трябва да минат покрай гробището на селото, за да продължат нагоре. И точно когато се опитва да си поеме дъх след срещата със смъртта, обръщайки глава надясно (да избегне зловещата гледка вляво), тръгналият към вилата си съвременен (полу)столичанин, се среща отново с живота. Животът, в онова най-силно свое проявление – изкуството: параклис, пейка за „отмор” и няколко, сякаш нахвърляни, по тревата скулптури, които не могат да бъдат определени стилово. Но те са там и сякаш подават ръка на поизплашилия се турист, за да го отведат във вечността. Там, където няма добро, няма зло, няма красиво, няма грозно. Където всичко остава, колкото и неблагоразположена да е природата понякога.

Запознати с истината твърдят, че местен бизнесмен плаща на безработен скулптор за тези произведения. Нещо повече – бизнесменът е покрил част от пътя между селото и вилната зона с павета. Не знам дали е истина, но ако е така, иска ми се да науча името на този човек и да му стисна ръката. Не защото е направил нещо красиво. Не защото е направил нещо грозно. Не защото е направил нещо вечно. Защото е запазил човещината, без която в каквито и атмосферни условия да попаднем, няма да има живот. Защото живот без човещина, намерила отражение в изкуството, не е достоен дори за гробището.

Прочетете още:
Когато мечтите оживяват - Весислава Савова с чудна пиеса в софийско училище


Още от наградените пътеписи:
"Витоша или тайният ключ към себе си" от Лили Спасова
"Животът на път" от Николай Тодоров
"На час път от София" - пътепис от Красимир Щаков

реклама
Коментари 0 коментара

Име:    
E-mail: (Няма да се публикува)

Коментирай:


МИСЪЛ НА ДЕНЯ
  • Сънувах, че сънувам. Събудих се насън и с радост установих, че още спя

    Жарко Петан

АКЦЕНТИ
Copyright 2007 - 2017, Kafene.bg Сайтът е разработка и собственост на ABC Design & Communication
eXTReMe Tracker